Tech записки

Домашен сървър, Debian, мрежи и сигурност — записано, докато го правя.

Умният котел в работилницата: Home Assistant, термостат за 23 € и 6 kW, които не бива да минават през него

В работилницата имам електрически котел за парното — 6 kW, с три стъпала по 2 kW. Работи си, но искаше едно от двете: или да ходя до него и да въртя копчето, или да го оставя да грее, колкото си иска. Исках трето: да пази температурата сам, да мога да я сменям от телефона, където и да съм, и да виждам какво става.

Котелът вече минаваше през смарт прекъсвач Tongou (42 A), вързан в Home Assistant. Липсваше едно нещо — нещо, което да мери водата. Ето как го направих, колко струва и къде се спънах по пътя.

Електрически котел с три стъпала и изолирани тръби
Котелът: 6 kW в три стъпала по 2 kW, а тръбите над него вече са изолирани.

Планът: термостатът е само „очи“

Поръчах Tuya термостат за DIN шина (модел WTH03A) за 22,99 €. Има дисплей, Wi-Fi, сонда с кабел от 1 метър и реле, което може да включва товар до 20 A.

Tuya термостат за DIN шина със сондата
Термостатът WTH03A и сондата му с кабел от 1 метър.

И точно тук е капанът. Първата мисъл е: „Пускам котела през релето на термостата и готово.“ Само че 6 kW при 230 V са около 26 A. Релето е за 20 A. Дори да грее на едно стъпало (2 kW, около 9 A), достатъчно е някой да пусне и трите — и релето ще прегрява, докато не изгори. В табло това не е шега.

Затова планът е друг:

  • Термостатът е само датчик. Захранва се от отделен малък автомат (L и N на входа IN), а изходът OUT остава празен. От него ми трябва само температурата.
  • Котелът си остава на прекъсвача от 42 A. Home Assistant го пуска и спира според температурата на водата.
  • Собственият термостат на котела не се пипа — той остава защита, ако нещо стане с Home Assistant.

Монтажът

Термостатът дойде с неръждаема сонда с трипинов конектор. Монтира се на DIN шината до прекъсвача — две клеми за захранване и толкова.

Термостатът и прекъсвачът Tongou, монтирани в таблото
В таблото: вляво термостатът (само мери), вдясно прекъсвачът Tongou, който носи котела.

Сондата отиде на горната, топлата тръба — изхода на котела. Захванах я плътно към тръбата със скоч и опашки (кабелни превръзки), а отгоре я покрих с фолио и мембрана за изолиране на тръби. Така мери водата, а не въздуха в работилницата.

Самите тръби в работилницата изолирах с кунки от пяна, а колената и снадките — с алуминиево фолио. Всеки гол метър тръба грее работилницата, вместо радиаторите.

Изолирани тръби, колената увити с фолио
Кунки по правите участъци, фолио по колената.

Smart Life работи веднага

Екрани от Smart Life: температурата и прекъсвачът
Smart Life: температурата на водата (вляво) и прекъсвачът с мощност и консумация (вдясно).

В приложението Smart Life термостатът се показа от първия път — с температурата на водата, режими и график. Прекъсвачът Tongou пък показва мощност, напрежение, ток и колко киловатчаса е изгорял котелът за деня.

Още тук може да се направи проста автоматизация в самото приложение: „ако водата е над X — изключи прекъсвача“. Но аз исках всичко на едно място — в Home Assistant.

Home Assistant: първата спънка

Официалната интеграция Tuya в Home Assistant добави термостата… само като ключ. Релето го имаше, температурата — не. Явно за този модел интеграцията не знае кои данни какво означават.

Решението е Tuya Local (make-all/tuya-local) — интеграция с отворен код, която говори с устройствата директно по домашната мрежа, без облака на Tuya. Слага се като допълнителна (custom) интеграция, а при добавянето сканираш QR код със Smart Life и тя сама взима локалния ключ на устройството. Разпозна термостата като Simpal TY130 и температурата се появи веднага.

Логиката: вграденият „умен термостат“

Отначало направих две полета („включи под“ и „изключи над“) и автоматизация. Работеше, но после го смених с нещо по-просто — вградения в Home Assistant generic thermostat. Той прави от датчика и прекъсвача истински термостат с кръгло копче, „+“ и „−“:

climate:
  - platform: generic_thermostat
    name: Котел
    heater: switch.preksvach_kotel        # прекъсвачът 42 A
    target_sensor: sensor.kotel_voda      # температурата от сондата
    min_temp: 25
    max_temp: 75
    cold_tolerance: 3                     # включва под целта − 3 °C
    hot_tolerance: 3                      # изключва над целта + 3 °C
    min_cycle_duration:
      minutes: 3                          # прекъсвачът не щрака по-често

При цел 35 °C котелът се включва под 32 °C и спира над 38 °C. Целта я сменям от телефона.

Термостатът Котел в Home Assistant с кръгло копче
Термостатът „Котел“ в Home Assistant: цел 35 °C, водата е 37,2 °C.

Към това добавих две автоматизации:

  • ако датчикът замълчи 10 минути — котелът се изключва и на телефона идва известие;
  • известие, ако водата падне под 30 °C (например спрял ток) или мине 75 °C.

Тестът

За първия тест сложих границите ниско, на 28–33 °C, и вдигнах копчето на самия котел на 55, за да не спре той пръв. Водата се качваше с около 0,3 °C в минута. В 20:56 датчикът показа 33,3 °C и в същата секунда Home Assistant изключи прекъсвача — мощността падна от около 2000 W на 0.

Важно: копчето на котела трябва винаги да е над горната граница в Home Assistant. Иначе котелът спира сам, преди HA да се намеси, и цялата автоматизация е безсмислена.

Втората спънка: облакът

Температурата вече идваше локално, но командата към прекъсвача минаваше през облака на Tuya. Ако падне интернетът, Home Assistant вижда, че водата изстива, но не може да пусне котела.

Решението е същото — добавих и прекъсвача Tongou в Tuya Local. Сега целият кръг е вкъщи: датчик → Home Assistant → прекъсвач, всичко по домашната мрежа. Без интернет не идват само известията на телефона.

Табло Работилница в Home Assistant
Работилницата в Home Assistant: термостатът, прекъсвачът (2272 W в момента) и температурата на водата.

Грешки, от които да се пазите

  • Добавих интеграцията Tuya два пъти. Home Assistant започна да се оплаква от дублирани устройства, а едно от тях беше преименувано на „Термостат“, макар че всъщност е прекъсвачът. Трийте цялото излишно копие на интеграцията, не устройствата едно по едно.
  • В настройката на generic thermostat бях сложил начална цел (target_temp). Оказа се, че тогава при всеки рестарт Home Assistant връща целта на нея и забравя това, което сте задали. Без този ред той помни последната цел.
  • За достъп отвън пуснах Home Assistant през собствен адрес с HTTPS (през Nginx Proxy Manager). В новите версии на Home Assistant настройките за прокси вече не се четат от configuration.yaml, а се пазят в самия Home Assistant — затова първо получавах грешка 400.

Сигурността

Котел, който се управлява от интернет, трябва да е добре заключен:

  • Home Assistant е достъпен отвън само през HTTPS и блокира адреса след 5 грешни пароли;
  • в рутера са отворени само портовете за сайтовете — панелите за управление не се виждат отвън;
  • собственият термостат на котела остава последна защита.

Колко струва и какво печеля

Термостатът беше 22,99 €. Прекъсвачът Tongou вече го имах. Софтуерът — Home Assistant и Tuya Local — е безплатен.

Какво печеля: котелът пази температурата сам, сменям я от телефона, а Home Assistant пази история на температурата и консумацията. Колко точно ток спестява изолацията и автоматиката — ще видим през зимата. Ще сравня месеците и ще пиша.

А вие управлявате ли нещо голямо — котел, бойлер, помпа — през Home Assistant? Пишете ми как сте го направили.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *