Author: tech-admin

Никой не избира Windows. Windows се случва. Купуваш лаптоп — вътре го има. Отиваш на училище — там го има. Почваш работа — пак той. В един момент ползваш Windows не защото си го избрал, а защото не помниш да си избирал друго. Прилича ли ви на нещо? На мен ми прилича на времето, когато изборът беше един — само дето тогава поне си знаеше, че нямаш избор.

Как се кърми един монопол

Рецептата е проста и се изпълнява от десетилетия:

• Магазинът. 9 от 10 лаптопа идват с прединсталиран Windows. Плащаш го в цената, искаш или не. Алтернативата “без операционна система” я няма на витрината.
• Училището. Децата учат “компютри” върху една-единствена система. Излизат с диплома и с навик — двете изглеждат еднакво задължителни.
• Службата. “При нас се работи на Windows” — край на дискусията. Съвместимост, уж.
• Страхът. “Ами ако нещо не тръгне? Ами ако не се оправя?” — страхът от различното е най-евтината охрана на монопола. Не му плащат, сам идва.

Моите две вечери

Аз го изкарах две вечери. Две! Телеметрия, реклами в старт менюто, OneDrive, дето се бута навсякъде, ъпдейти когато си решат. На втората вечер изтрих всичко и сложих Debian. Оттогава компютърът е мой — наистина мой, не под наем от Редмънд.

Какво губиш, ако излезеш (честно)

Да не лъжем хората: има цена. Някои игри, някой специализиран софтуер (счетоводство, CAD), мързелът да учиш нови неща първата седмица. Това е. Списъкът свършва дотук — а преди 10 години беше два пъти по-дълъг.

Какво печелиш

Система без реклами и телеметрия. Обновявания когато ТИ решиш. Компютър, дето на 13 години още кара сървър (питайте моя Lenovo). И най-важното: усещането, че изборът е твой. Забравил си го, а? Ето — сега си спомни.

Монополът не се крепи на качество. Крепи се на навика. А навикът се сменя за две вечери — проверено лично.

AdBlock-ът пази само браузъра. Pi-hole пази всичко: телефони, телевизори, таблети, че и хладилника, ако е умен. Работи на ниво DNS — устройството пита “къде е тази реклама?”, Pi-hole отговаря “никъде” и толкова. Ето как се слага в Docker за 15 минути.

1. Docker Compose (2 минути)

services:
  pihole:
    container_name: pihole
    image: pihole/pihole:latest
    ports:
      - "192.168.1.10:53:53/tcp"   # <- сложи IP-то НА ТВОЯ сървър!
      - "192.168.1.10:53:53/udp"
      - "8081:80/tcp"
    environment:
      TZ: 'Europe/Sofia'
    volumes:
      - './etc-pihole:/etc/pihole'
      - './etc-dnsmasq.d:/etc/dnsmasq.d'
    restart: unless-stopped

Важно: вържи порт 53 само към LAN адреса, не към 0.0.0.0 — иначе DNS-ът ти светва в целия интернет (питай ме откъде знам).

2. Парола и първи вход

docker compose up -d
docker exec -it pihole pihole setpassword

Панелът е на http://адрес-на-сървъра:8081/admin. В Pi-hole v6 паролата се задава само с командата — това, което пише в compose файла, се игнорира.

3. Кажи на къщата да го ползва

Влез в рутера → DHCP настройки → сложи за DNS адреса на Pi-hole машината. Оттам нататък всяко устройство вкъщи минава през него — без да инсталираш нищо по тях.

4. Листите (сърцето на системата)

Adlists → добави тези два (проверени, работят заедно):

https://big.oisd.nl/
https://raw.githubusercontent.com/StevenBlack/hosts/master/hosts

После Tools → Update Gravity. Не добавяй 10 листа от ентусиазъм — два стигат за ~95% от боклука, а всеки следващ чупи по нещо легитимно.

5. Типичните грешки

• Нещо спря да работи (банка, приложение) → Query Log → намираш червения домейн → Allowlist. Не триеш листите.
• Само някои устройства филтрират → имат ръчно зададен DNS (8.8.8.8) или IPv6 заобикаля Pi-hole. Провери настройките им.
• Панелът иска старата парола → pihole setpassword отново, на латиница.

Какво да очакваш

При мен: ~30% от заявките на лаптопа са блокирани — почти всичкото е телеметрия на Google и Chrome, която иначе изтича нонстоп. Къщата стана забележимо по-тиха в интернет. А dashboard-ът с червените графики си е чисто удоволствие.

Всеки, който се запали по домашните сървъри, минава през една и съща фаза: гледа клипове, отваря 15 таба с “ultimate homelab setup” и накрая си мисли, че му трябва шкаф, четири сървъра и половината заплата за ток. Не ти трябва. Ето минималният комплект, с който тръгнах аз:

Железарията: каквото имаш

• Вариант 1 — Raspberry Pi. Харчи колкото нощна лампа (~5W), безшумно е, стига за сайт, Pi-hole, Home Assistant и още няколко дреболии. Слабост: малко RAM и SD карта — не слагай бази с тежък запис на нея без нужда.
• Вариант 2 — стар лаптоп/компютър. Това, което събира прах в килера, е идеален сървър: мощен процесор, диск, батерия за залепване при спиране на тока. Слабост: вентилатори, повече ток, старееща батерия.

Не купувай нищо в началото. Почни с това, което имаш — ъпгрейдът идва сам, когато разбереш какво реално товариш.

Софтуерът: Debian + Docker

Debian — защото е стабилен, без телеметрия и със сигурностни обновявания, които идват сами (unattended-upgrades). Docker — защото всяка услуга живее в свой контейнер: счупиш ли едното, другите не разбират. Моите първи контейнери бяха: Pi-hole (спира рекламите в цялата къща), reverse proxy и един WordPress.

Трите грешки, които направих вместо теб

1. Без бекъп в началото. Първо подкарах услугите, чак после се сетих, че един гръмнал диск трие всичко. Бекъпът е стъпка нула, не стъпка десет.
2. Всичко отворено към интернет. Публикувах портове, без да мисля. После ги броих един по един и затварях. Правило: навън само това, което трябва, и то през reverse proxy с HTTPS.
3. Без firewall, “щото съм зад рутер”. Рутерът е една стена. Сървърът заслужава своя: ufw/firewalld с политика “всичко затворено, отварям само нужното”.

Минималният стартов комплект

1. Debian (netinst, без графична среда за сървър)
2. sudo apt install ufw docker.io && ufw enable
3. unattended-upgrades (автоматични кръпки)
4. Първи контейнер: Pi-hole
5. Бекъп, преди да стане интересно

Това е. Останалото е надграждане по вкус — медия, облак, радио, сайт. Но основата е горните пет реда.

Следваща записка: Pi-hole за 15 минути — край на рекламите в цялата къща.