Монополът на навика: защо всички са на Windows

Никой не избира Windows. Windows се случва. Купуваш лаптоп — вътре го има. Отиваш на училище — там го има. Почваш работа — пак той. В един момент ползваш Windows не защото си го избрал, а защото не помниш да си избирал друго. Прилича ли ви на нещо? На мен ми прилича на времето, когато изборът беше един — само дето тогава поне си знаеше, че нямаш избор.

Как се кърми един монопол

Рецептата е проста и се изпълнява от десетилетия:

• Магазинът. 9 от 10 лаптопа идват с прединсталиран Windows. Плащаш го в цената, искаш или не. Алтернативата "без операционна система" я няма на витрината.
• Училището. Децата учат "компютри" върху една-единствена система. Излизат с диплома и с навик — двете изглеждат еднакво задължителни.
• Службата. "При нас се работи на Windows" — край на дискусията. Съвместимост, уж.
• Страхът. "Ами ако нещо не тръгне? Ами ако не се оправя?" — страхът от различното е най-евтината охрана на монопола. Не му плащат, сам идва.

Моите две вечери

Аз го изкарах две вечери. Две! Телеметрия, реклами в старт менюто, OneDrive, дето се бута навсякъде, ъпдейти когато си решат. На втората вечер изтрих всичко и сложих Debian. Оттогава компютърът е мой — наистина мой, не под наем от Редмънд.

Какво губиш, ако излезеш (честно)

Да не лъжем хората: има цена. Някои игри, някой специализиран софтуер (счетоводство, CAD), мързелът да учиш нови неща първата седмица. Това е. Списъкът свършва дотук — а преди 10 години беше два пъти по-дълъг.

Какво печелиш

Система без реклами и телеметрия. Обновявания когато ТИ решиш. Компютър, дето на 13 години още кара сървър (питайте моя Lenovo). И най-важното: усещането, че изборът е твой. Забравил си го, а? Ето — сега си спомни.

Монополът не се крепи на качество. Крепи се на навика. А навикът се сменя за две вечери — проверено лично.